fallback

Русия казва „Не“ на предложението за допълнително свиване на петролния добив*

Цената на суровия петрол се срина с 5,9% в Лондон до най-ниското ниво от юли 2017 г.

13:23 | 06.03.20 г. 14
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Русия се противопостави на натиска на своите съюзници от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) за по-сериозни съкращения на производството на петрол, като изтласка дипломатическия хазарт на картела до ръба на провала и изпрати цените надолу.

Министърът на енергетиката Александър Новак пристигна в петък сутринта от Москва и заяви на колегите си министри, че подкрепя запазването на добива на групата на сегашните нива до юни, когато отново може да се обмислят по-сериозни съкращения, предава Bloomberg, цитирайки запознати източници. 

Министрите от страните от ОПЕК са заявили на Русия в четвъртък, че ако тя не се присъедини към тях в намалението на добива на нефт с още 1,5 милиона барела на ден, за да се компенсира въздействието на коронавируса, картелът може да се откаже от намалението изцяло. Часове по-късно групата отново увеличи натиска върху Москва, излизайки от среща в хотела на саудитската делегация с предложение за удължаване на периода, в който ще е в сила понижението на добива.

Ако Москва не намали продукцията, „няма да има сделка“, каза в четвъртък иранският енергиен министър Биджан Намдар Зангане.

Въпреки усилията на генералния секретар на ОПЕК Мохамед Баркиндо да постигне примирителен тон, като възхвали Русия като надежден съюзник, пазарът на петрол се подготвя за още повече драматизъм. Цената на суровия петрол се срина с 5,9% в Лондон до 47,02 долара, най-ниското ниво от юли 2017 г. При сорта Брент понижението е по-умерено – с 3,78% до 48,10 долара за барел с контракт за доставка през май.

„Паниката се влошава, прогнозите за търсенето намаляват. Това е неприкрита спешна ситуация и те трябва да накарат Русия да каже „Да", казва Боб Макнали, президент на консултантската компания Rapidan Energy Group в интервю за телевизия Bloomberg. „Ако се провалят, като не намалят производството, мисля, че лесно можем да видим повторно връщане към старите ниски стойности до и около 26 долара“, посочи той.

Противопоставянето на Москва е най-голямата криза, откакто Саудитска Арабия, Русия и над 20 други държави създадоха алианса ОПЕК+ през 2016 г. Групата, контролираща повече от половината от производството на петрол в света, подкрепи цените и промени геополитиката на Близкия изток, но сега е под значително напрежение. Рискът за саудитците е, че ако хазартният им залог да вкарат Русия в политиката за координация на производството, се провали, те имат повече за губене, тъй като се нуждаят от по-високи цени на петрола, за да финансират бюджета си, отколкото Русия.

„Никой от тях не може да си позволи срив на цените“, казва Роджър Дайън, ветеран наблюдател на ОПЕК и консултант на IHS Markit Ltd. „Това е битка на егото срещу реалността“.

Настоящата версия на предложението на ОПЕК призовава картела да намали производството си с 1 милион барела на ден, зависейки от страните извън ОПЕК, ръководени от Русия, да намалят продукцията си с 500 000 барела на ден. Първоначално министрите предложиха ограничение само за три месеца, от април до юни, но часове по-късно, с рядък ход, нетипичен дори за хаотичните стандарти на заседанията на ОПЕК, групата преработи плана си и предложи съкращенията да останат в сила до края на годината.

А едва през юли Русия и Саудитска Арабия рекламираха своя петролен съюз като „брак за вечността“. По-малко от година по-късно мнението сред търговците е, че двойката може да е на прага на развода. Все пак това не е първата битка между Москва и Рияд и в миналото двете страни успяваха да намерят задоволително решение.

Разпределението на съкращенията между Русия и Саудитска Арабия винаги е било неравномерно, като втората страна поема основната част от тежестта, въпреки че първата е по-голямата производителка. Разликата обаче нараства с всяка нова сделка за съкращаване на добива. През миналата година кралството изпълни средно 65% от намаляването на доставките на групата спрямо само 11% за Русия, показват данни на Bloomberg.

Москва спечели като цяло много от партньорството си с ОПЕК. Страната е най-големият финансов печеливш от съкращенията, най-вече заради това, че поема по-малък дял от този на Саудитска Арабия. Алиансът също така подкрепи и присъствието на президента Владимир Путин на международната сцена, както и политиките му в Близкия изток.

На фона на понижението на петролните цени с над 20% от началото на годината преговорите във Виена се следят отблизо. Бъдещето на зависими от суровината икономики - от Африка до Азия, както и това на корпоративни гиганти като Exxon Mobil Corp., може да зависи от решението на политическо равнище от тази седмица.

ОПЕК+ вече прилага дълбоки съкращения, за да компенсира шистовото производство в САЩ. Последното споразумение за понижение на добива бе от декември, когато страните се споразумяха за свиване с 2,1 млн. барела дневно. Миналия месец картелът записа най-ниското си ниво на производство от 2009 г. насам, когато групата трябваше да приложи най-стриктните в историята си мерки за свиване на добива заради финансовата криза.

Всичко по темата четете тук! *Актуализирано в 13:45 ч.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:43 | 14.09.22 г.
fallback